Юношество – Какво не знаем за дигиталния свят на децата

Терминът „Adolescence“ обхваща периода на живота между 10 и 19 години, който е по-продължителен от пубертета и включва процеса, в който детето преминава през етапи на личностно израстване и постепенно се превръща в независим възрастен индивид. Тази дума произлиза от латинското adolescere, което означава „узрявам“.

Кибертормозът е форма на тормоз, при която извършителят използва цифрови технологии, като социални мрежи, мобилни приложения или имейли, за да преследва, обижда или заплашва жертвата. Той може да включва обиди, разпространение на лична информация без съгласие или онлайн заплахи. Жертвите често изпитват емоционален стрес, депресия, тревожност и ниска самооценка. В някои случаи кибертормозът води до социална изолация, както и до проблеми в училище или на работното място.

„Adolescence“ е минисериалът, който гледах скоро, който ме изуми и ме провокира да отворя дискусията за съвременната комуникация на подрастващите тук в сайта на Асоциация АЛА. Това е сериалът, който описва кибертормоза, който децата преживяват в днешно време. Искрено се надявам да го изгледате (съдържа четири серии) и да се замислите за темите в него. Не се колебайте да поговорите с децата си за това и да обмените впечатления.

 Нашето разбиране за това какво се случва с децата в интернет е твърде ограничено. Езикът, с който те комуникират помежду си, символите, меметата и емотиконите, които използват, са абсолютно чужди за нас. Преди беше така: Ако се скараш с някого, на следващия ден всичко е забравено. Но сега, насилието не спира, а преминава в социалните мрежи и ескалира. Тормозът, който преживяват много деца, може да продължи безкрайно и да доведе до непоправими последици. И не трябва да забравяме, че днешните деца са израснали с тези платформи и не ги възприемат като нещо отделно от реалния свят. За тях всичко, което се случва там, е съвсем реално и болезнено. Това е тема, която трябва да обсъждаме с децата и да ги научим на интернет етика.

Сред безобидните и вдъхновяващи личности, които децата следват, съществуват и фалшиви идоли, които предават опасни и радикализирани послания. Те създават нереални стандарти и насаждат омраза и презрение, насърчавайки разрушителни тенденции. Приятелите им също ги гледат и по този начин започва социален натиск. Като родители, трябва редовно да се задават въпросите: Знаем ли какво гледат децата ни? Знаем ли как го възприемат – като шега или като нещо сериозно и вдъхновяващо за подражание?

Директен пример от сериала „Adolescence„, който важи за подрастващите:

Инцел културата (от „involuntary celibate“ или „нежелано въздържание“) се състои от групи или общности на млади мъже (и юноши!), които се чувстват неспособни да намерят партньори и изпитват силна фрустрация и гняв заради това. Те често обвиняват обществото, жените (младите момичета) или определени социални стереотипи за своето положение. Някои от членовете на тези общности могат да развият крайни и дори насилствени възприятия и идеи, като омраза към жените или агресивно поведение към мъже, които според тях са „по-успешни“. Важно е да се обръща внимание на тези феномени и да се насърчава открита комуникация и емоционална подкрепа, за да се предотвратят негативните им ефекти. В сериала „Adolescence“ това може да се наблюдава в обяснението на главният герой за теорията „80% срещу 20%“, която гласи, че 80% от жените са привлечени само от 20% от мъжете, които отговарят на определени физически или социо-икономически стандарти. Според тази теория, голяма част от мъжете (и юношите) се чувстват неуспешни в любовта или взаимоотношенията, тъй като вярват, че са извън този малък „елитен“ кръг от мъже, които привличат жените (момичетата). Това води до чувство на отчуждение, завист и разочарование, като в някои случаи може да се изрази в агресивни или дори насилствени нагласи към противоположния пол. Известни личности, които популяризират тази култура из социалните мрежи (TikTok, Youtube, Instagram) са Andrew Tate, Logan Paul, Jake Paul и други.

Важно е да се подчертае, че това разбиране е твърде опростено и не отразява реалността на взаимоотношенията. Истината е, че привличането е сложен и многоаспектен процес, който включва не само физически характеристики, но и лични качества, комуникационни умения и емоционална свързаност. Въпреки това, тази теория често се използва като оправдание за негативни стереотипи и социална изолация.

 Тънки предупредителни знаци, които може да не забележими навреме. Детето, което прекарва твърде много време самостоятелно, играейки на компютъра. Бащата, който понякога избухва. Момчето, което не е уверено в себе си, защото не успява в спорта. Майката, която вижда, че детето има проблем, но пренебрегва сигналите, защото смята, че всичко е наред. Страхът от разочарование и отхвърляне. Понякога, дори и най-незабележимите сигнали могат да доведат до нещо наистина разрушително.

То не е това, което беше преди. Разликата между нашето време и днешното училище е огромна и не може да се сравнява. Въпреки че сериалът е британски и показва типично британско училище, подобни динамики вероятно съществуват и в България. Въпросът е дали ние наистина знаем какво се случва там. Когато детето е в училище, ние не можем да бъдем сигурни дали то е жертва на тормоз или самото то е агресор.

Но най-шокиращото в сериала „Adolescence“ е, че няма герои с крайно проблемни семейства или особени социални трудности – нито злоупотреба с алкохол/наркотици, нито насилие. Няма обичайните социални фактори, които бихме очаквали да обяснят проблемите на децата. Най-шокиращо е, че всичко това може да се случи в абсолютно нормално семейство. И всеки може да се окаже на мястото на бащата, който мълчаливо гали празната плюшена играчка в детската стая.

Накрая, сериалът заслужава внимание и за начина, по който показва работата на полицията и психолога в кризисна ситуация. Това е един модел за добра практика, който би могъл да бъде модел и за нашите институции.

И за финал, важно е да отбележим и как е заснет сериалът – всяка серия е една непрекъсната сцена, което придава уникално усещане за автентичност и потапя зрителя в реалността на героите. Камерата следва тяхното движение и диалог, без прекъсвания, като не се ограничаваме до затворени пространства, а проследяваме събитията и в колата, на улицата, в училище и на други места, с изключителна точност и достоверност. В главната роля – 16 годишния Owen Cooper, който демонстрира изключителен талант и емоционална дълбочина.

Във Великобритания сериалът „Adolescence“ беше обсъден в парламента като аргумент за въвеждането на задължителни уроци в училищата, насочени към борба с мизогинията и правилното справяне с негативните емоции. Не е базиран на истински случай, но би могъл да бъде. Гледайте го, когато имате възможност.

*Сериалът може да се гледа в платформата на Netflix.

Онлайн младите хора общуват по начин, по който повечето възрастни напълно погрешно. Това, което изглежда невинно, потенциално може да има много различно значение.

Ето някои от „кодовете“, които може да се използват от вашето дете:

💥 Динамит  – „експлодиращо червено хапче“, което означава, че някой е радикализиран инцел (Инцел – термин, който описва мъже, изпитващи трайни затруднения в намирането на романтични или сексуални партньорки въпреки желанието си за връзка. В българския контекст се използва директно като инцел, особено в интернет средите. Произлиза от involuntary celibate – неволен целибат, което означава съзнателно въздържание от брак и секс.)

🫘 Бъбречен боб – Символ свързан с инцел културата, понякога подиграващ се с жените.

💯 100 емоджита – Свързани с „правилото 80/20“, вярата, че 80% от жените са привлечени само от 20% от мъжете.

🕳️ Черна дупка – Използва се за изразяване на депресия, безнадеждност или засмукване в негативни онлайн пространства.

🌪️ Торнадо – Представлява хаос или чувство за претовареност, понякога използвано за индикация за психичен стрес.

🦅 Орел – Символ на екстремния национализъм, използван понякога в крайнодесните онлайн пространства.

💀 Череп – Често е просто жаргон за „това е смешно“ или „аз съм мъртъв (от смях)“, но в определени групи, той може да сигнализира за по-тъмни теми като нихилизъм или самонараняване.

❤️💜💛💗🧡Цветовете на сърцето и това, което всяко едно може да представи.

• ❤️ = Любов
• 💜 = Похот
• 💛 = “Интересуваш ли се? „
• 💗 = Интерес, но не сексуален
• 🧡 = “Ще се оправите”

1️⃣ Изразете любопитство – задавайте въпроси с отворен край: “Видях едни емотикони, които означават различни неща. Чувал ли си за това? ” Поддържайте разговора лек.

2️⃣Създайте безопасно пространство без ги осъждате – Ако детето ви усети, че ще бъде наказано за това, че се е разкрило, то няма да го направи. Добре е да обясните, че сте до него, за да го изслушате, а не, за да му „изнесете лекция“.

3️⃣Декодирате заедно – Помолете ги да обяснят своя дигитален свят. Какво означават различните символи? Кои са инфлуенсърите, които следват? Не предполагате – питате.

4️⃣Научете ги да мислят критично – помогнете им да се съмняват в онлайн съдържанието. “Защо според вас някои групи прокарват тази идея? Кой има полза от това? Въоръжете ги с въпроси, не само с правила.

5️⃣Наблюдение без шпиониране – Отворените разговори работят по-добре от тайното наблюдение. Направете проверката на техните онлайн пространства нормална част от родителството, а не кризисен ход. Може да ги окуражите да прекарате време с тях в социалните медии, за да установите съдържанието, което е подбрано специално за тях благодарение на алгоритмите. По този начин можете да придобиете представа кои са темите, които го вълнуват. Имайте предвид, че не всяко съдържание/клипче/снимка, която видите задължително го вълнува. Системата е разработена така, че да представя и нови идеи, за да ангажира по-продължително внимание.

6️⃣Бъдете истински за манипулацията – Обяснете как токсичните онлайн групи подхранват младите хора, като ги приобщава и ги кара да се чувстват „специални“ (бидейки част от тяхната група).

7️⃣Помогнете да изградят своята офлайн увереност – Колкото повече се чувстват ценени и уверени в реалния свят, толкова по-малко ще търсят признание/валидиране в опасните онлайн пространства. Развитието на различни умения (в спорта, изкуствата и науката) спомага за развитието на тяхното самочувствие, както и безусловната любов, внимание и безопасност.

Марияна Иванова – психолог