Историята на Елена Петрова

Здравейте, скоро се прибрахме с малката от „кратък“ 3-седмичен престой в отделението на проф. Анастасов. Бих искала да споделя накратко с вас на какво станах свидетел там. Видях как едно от светилата в лицево-челюстната хирургия застава на колене пред спящо дете за да го прегледа без да го буди и как на излизане от стаята разтриваше все още болящата го ръка ( може би от близо 7часовата операция на малката),видях как докторка с корем до зъбите (бременна имам предвид)идва в почивният си ден на работа за да може да провери всичко ли е на ред с оперираните деца, видях как доктор, лично пренася внимателно в леглото малката. Сестрите денонощно хвърчаха из стаите да следят системи, антибиотици и какво ли още не… Видях как целият екип трепереше над децата, всеки един работещ в отделението, без изключение! Сигурна съм, че докато сме били там им е било доста натоварено но не го показаха по никакъв начин. Не знам дали някога ще успея да се отблагодаря подобаващо на този неземен екип, бих искала да мога! Защото те не изоставят децата ни, каквито и усилия да им коства това, колкото и да им пречи здравната ни система те се борят за нас !ПОКЛОН НА ВСИЧКИ ВАС!!! Разчитайте на нашата подкрепа. За тези които ме познават лично и знаят в какъв цИник съм се превърнала в последните близо 7 години,ако се чудите дали аз съм написала това, да аз го написах! Истината е лесна за казване!!!