Още статии
Историята на Илияна Мавродиева
Нека да предположим, че двама пожарникари влязат в гората да потушават малък пожар. След това, когато приключат и отидат до реката, лицето на единият е почерняло, докато лицето на другият пожарникар е абсолютно чисто. Въпросът ми е следният: Кой от двамата ще си измие лицето? „Това е глупав въпрос. Пожарникарят с мръсното лице, разбира се.”…
Историята на Цветозара Дончева
Нашата приказка започна в един студен зимен ден.Датата беше 19.11.2011г. Ден,които никога няма да забравим .Това беше денят,в които се роди първото ми дете,моето слънце ,което кръстихме Александра.Име,което подсъзнателно сме избрали без да знаем през какво ще минем.Име,което аз свързвам със силата и жаждата за живот.Но разбира се живота понякога си играе с нас.Не ни…
Историята на Ели Христова
18. 06. 1995г. Петрич Роди се Йордан, нашият син. И… приключението започна. Първо показаха бебето на баща му, после го захраниха със сонда, неонатологът ни насочи към лицево- челюстен хирург и стоматолог…И все повтаряха:“Ще се оправи!“. И те бяха не по-малко объркани от нас, щом по коридорите някой ни проговори да посетим и Ванга…Така открихме,…
Историята на Камелия Йорданова
Аз съм горда майка на 2 палави момченца-братленца,с разлика точно 3 г.и 2 месеца. Малкия ми син Ивайло се роди на 19 май 2013г в Пловдив,в един спокоен и топъл неделен ден.Раждането мина нормално и в 11.25 часа проплака Иво,видях го и веднага погледа ми се спря на устичката му,въпреки че видимо му нямаше нищо.Дори…
Историята Радка Подаджиева
Някой ,някога ми беше казал,че съдбата поставя на колене само най-силните хора,защото знае,че ще намерят сили да се изправят и продължат напред! И така на 29.о4.2012 започна и нашата история – историята на едно прекрасно момченце с тежка участ,по ирония на съдбата орисано да се бори още с първата си глътка въздух…. Ники беше едно…
Историята на Айя Йоргова
„Айя, на 15 години. Хората постоянно се питат какво ми е на лицето. Най-просто казано, имам заешка устна, но в доста усложнен вариант. Преминах няколко операции като малка, предстои ми последна след няколко години. Досадно е – шевове, възстановяване. Ако можеше да стане ей така, щеше да е чудесно. Никога не съм се смятала за…

