Историята на Ивалена Врачовска

Скъпи приятели, аз не съм много по писането но ето, че и аз реших да споделя нашата история:
В горещата нощ на 19-ти срещу 20-ти август 2013 година се роди нашето малко „грозно“ патенце – ХРИСТИЯНА. Белязана от съдбата по необикновен начин(родена с цепка на устна и небце), но истинско малко съкровоще. След раждането и в врачанската държавна болница аз и мъжа ми бяхме в истински шок от остарелите разбирания и грубото отношение на лекари и персонал, пълна незаинтересованост и никаква информация за нашето малко съкровище, не ми даваха да я гушна след раждането, неонтоложката я захранила с сонда и след хиляди молби от моя страна и сълзи на втория ден след раждането ме пуснаха при нея. Заедно с баща и през времето прекарано в очакване на кратките срещи с бебка аз потърсих информация за това какво ни предстои в интернет.
Така разбрахме за професор Анастасов и екипа му в Пловдив. На 4-ят ден докторите ми казаха, че ще ме изписват, а клиничната пътека на бебка също свършва и трябва да си я взема да я храня в къщи със сонда или да я оставя в дом. Аз изпаднах в шок и ужас при мисълта да изоставя моето малко бебе при чужди непознати и незаинтересовани хора, но нямах избор нямаше как да се справя сама с храненето с сонда на малката ми принцеса и така оставихме я в дома във Враца и потърсихме професор Анастасов уговорихме си среща с него и септември месец отпътувахме придружени от медицинско лице от дома отговарящо за храненето на Хриси за Пловдив. Пристигайки в болницата останахме изненадани и очаровани от отношението и вниманието, което ни оказа професора и пълната информация, която получихме относно това, което ни очаква. Нели Хъшова захрани малката със специално шише и о чудо, малката ми героиня засука лакомо сякаш само това е правила . Дадоха ни това шише, за да започна да храня малката първоначално под наблюдение в дома а впоследствие и в къщи. В края на септември след много мъки и проблеми с социалните, успяхме да си вземем малката в къщи и след месец постъпихме за първата операция на устничката. Всичко мина перфектно, възстановяването също на 10-месечна възраст, направихме втората на небцето и венеца, а малко по късно се наложи да поставят шънтове в ушите след като Хриси, направи отит и на двете.
Днес 2 години след ужасния 20 август 2013 г всичко е чудесно, моята принцеса расте и хубавее, ние с баща и и всичките и каки и батковци(общо имаме 7 деца) знаем че ни предстоят още срещи с доктори, логопеди, ортодонти, но знаем също, че никога не бихме се отказали от нашето малко“грозно“ патенце, вече превръщащо се в прекрасен лебед . Сърдечни благодарности на професор Анастасов и на целия му екип за щастливия край на нашата приказка.

Благодаря Ви и поклон!

А на всички вас, които се сблъсквате с нашата съдба, искам само да кажа „Бъдете силни, всичко е поправимо – децата са божи дар“!