Историята на Ели Христова

18. 06. 1995г.
Петрич
Роди се Йордан, нашият син. И… приключението започна. Първо показаха бебето на баща му, после го захраниха със сонда, неонатологът ни насочи към лицево- челюстен хирург и стоматолог…И все повтаряха:“Ще се оправи!“. И те бяха не по-малко объркани от нас, щом по коридорите някой ни проговори да посетим и Ванга…Така открихме, че по- лошо от липсата на лечение е липсата на навременна информация.
За нас, родените през миналия век,само едно имаше значение: София, Стоматологичен факултет, 12-ти етаж, д-р Юрий Анастасов. Повтаряхме това инфо още тогава, когато АЛА беше само идея.
Решихме да изберем точно този лекар- само той говореше, обясняваше, рисуваше, обгрижваше…И когато проумяхме, че лечението ще е дълго, избрахме лекар с отношение към детето ни. Другото е стандартната схема: затвориха устната/ на 3 мес. /, небце / на 11 м./, венец/ 3.6 м./вече в Пловдив! След лутане/наше/ между софийска и пловдивска схема на ортодонтско лечение доц. Анастасов ни упъти към д-ри Симов и Симова…И така до финалните естетически операции около пълнолетието му. Лечението приключи, а ние живяхме с идеята,че нещо хубаво може да се случва и тук, при нас. Клиниката в Пловдив се оказа оазис на човечността, в който попадат дечица и родители. Затова сме благодарни на всички, подали ръка през дългия ни път към …красотата.
През годините на лечението, в публичното пространство се водеха дискусии за „красотата“, която според едни бе „симетрия“,а според други бе „хармония“. За нас, родителите, бе важно синът ни да не се различава от другите дечица, да няма следа от ВЛА. А аномалията приемахме като наша …болка…съдба.
Когато по- голямата ни дъщеря за пръв път видя друго новородено бебче, реагира изненадано: „ А пък то си няма цепка, мамо!?!“Така повярвахме и ние, че всяка приказка е с щастлив край.
И още един спомен от първокласните тръпки около Йордан. Попадаше в абсолютно непозната среда и аз/ по- скоро проектирайки собствените си страхове от непознатото и неизвестното/го подготвях за нежеланите спречквания, които м. би ще се случат в новата детска среда. „Та те не знаят, че имам операции, мамо!“.
И така. Синът ни порасна здрав, силен и добър, въпреки или именно заради случилото се. Има добри приятели и е чувствителен на тема дете/ възрастен в нужда. Какво повече да желаем като родители? На всички, които сте поели по този път, пожелавам да очаквате финала на лечението, но/повярвайте ми!/ само пътят, по който вървите ще ви среща с хора, като проф. д-р Юрий Анастасов!
18. 06. 2015г.
София