Историята Радка Подаджиева

Някой ,някога ми беше казал,че съдбата поставя на колене само най-силните хора,защото знае,че ще намерят сили да се изправят и продължат напред! И така на 29.о4.2012 започна и нашата история – историята на едно прекрасно момченце с тежка участ,по ирония на съдбата орисано да се бори още с първата си глътка въздух…. Ники беше едно много желано и чакано бебе и въпреки ежемесечните консултации и прегледи от не един АГ ,никой не успя да забележи,че нещо с него не е наред. До последно ни уверяваха,че той ще се роди едно здраво и едро бебе ,но реалността се оказа доста по-различна.Самото раждане протече много тежко,той едва не се задуши, накрая точно в 21 ч се появи на бял свят ! Единственото нещо което си спомням от този момент беше стъписаното лице на лекаря и последващата диагноза..Малкия се роди с пълна цепнатина на устничката венеца и небцето и съпътстваща инфекция на кръвта.За момент целия ми свят се срина-не знаех какво точно означава тази диагноза,какво ще се случи с детето ми,как щяха да го приемат близките ми ,за момент през съзнанието ми минаха хиляди мисли и неизбежното – защо точно на моето дете?! Показаха ми го за секунда и го изнесоха,сърцето ми се беше свило,а малкия дори не изплака,когато се роди…наложи се да ми бият пълна упойка ,за да ме зашият,а докато излизах от нея си спомням как бълнувах и разпитвах за бебето-как е ,добре ли е,ще се оправи ли и тази неизвестност и паника,които ме бяха обзели ,поради пълната ми дезинформираност ме сринаха окончателно.Няма да забравя как,като се събудих от упойката в болничната стая,точно над моето легло ,сянката на нощната лампа образуваше фигурата на ангел,който гледаше нагоре (това именно е снимката,прикачена към историята ни)На следващия ден ми донесоха Ники- да го видя и гушна за първи път.Това беше най-красивото и невинно същество с мастилено сини очи,впити изпитателно в мен.Поради усложненото му състояние и инфекцията на кръвта му се наложи да бъде транспортиран до отделението по Неонатология в Пазарджик.Така прекарах най-дългите и тежки 3 дни в живота ми-далеч от бебето ми,дни в които трябваше да се държа ,заради него и всички ,които обичах и ме обичаха! За мое щастие в Пазарджик попаднахме на чудесен екип специалисти,които ни обучиха как да се храним и гледаме,а в последствие ни насочиха към АЛА и доцент Анастасов. Обадихме се ,запазихме си час за преглед и не след дълго се озовахме в отделението на доцента ,където имахме честта да се запознаем с най-страхотните специалисти и хора! Хората,за които всеки пациент е важен и значим-истински еталон за професията си! Останахме очаровани от отношението ,професионализма,търпението и добротата с които бяхме посрещнати.По случайност при първото ни посещение успяхме да се запознаем лично и с Галя-родителя за контакт,на която също искрено и сърдечно благодаря,защото преди срещата с доцента и екипа му именно тя беше човекът,който ми вдъхна надеждата и куража за едно по-светло бъдеще!Благодаря сърдечно на доцент Анастасов и целия му екип и на теб Галя!Благодарение на хора като вас ,децата ни имат шанс за едно по-добро бъдеще- искрено вярвам,че децата като Ники са белязани с докосване от съдбата като истински късметлии ,закърмени с борбеност и вярата в едно по-светло бъдеще,което заслужават повече от всички !