Историята на Камелия Йорданова

Аз съм горда майка на 2 палави момченца-братленца,с разлика точно 3 г.и 2 месеца.
Малкия ми син Ивайло се роди на 19 май 2013г в Пловдив,в един спокоен и топъл неделен ден.Раждането мина нормално и в 11.25 часа проплака Иво,видях го и веднага погледа ми се спря на устичката му,въпреки че видимо му нямаше нищо.Дори плачът му беше различен,но всички лекари казваха че е едно голямо и здраво бебе(роди се4.310кг).Дойде и момента за първото хранене,а Ивчо не искаше да засуче.Лекарите обвиниха мен,а аз се учудвах защо не се справям,все пак баткото съм го кърмила 6 месеца.До края на деня не успя да засуче и се наложи да му дам АМ от шише,но и с него не успяваше.След цяла вечер рев( от глад) на другата сутрин на консултацията дойде една млада лекарка,която явно се усъмни в нещо и се обади на проф.Анастасов(който за щастие работеше на горния етаж в същата болница),той дойде веднага,погледна устата на моето мъниче,размениха тихо 2-3 думи с педиатърката която го поеика и седна до мен,тогава ми съобщи страшната диагноза-двустранна цепка на меко и твърдо небце.Целият ми свят се срина за миг,незнаех къде се намирам и какво се случва.Проф.ми обясни всичко донесе ми да чета литература защото дори не бях чувала за това заболяване.Каза че с операция всичко ще се оправи може само да има проблем с говора но ако ходи на логопед няма да има проблем.Тогава още повече се разплаках и разтроих,защото баткото тъкмо беше започнал да ходи на логопед(просто късно проговори).Тогава си казах-Какво е Боже това наказание и двете ми. деца да немогат да говорят.Представях си само лоши неща,как няма да говорят и двамата.Паниката и страха ме бяха обзели напълно,но нямах избор,бях сама и трябваше да се стегна заради моето мъниче,защото в онзи момент най-важно беше храненето.Обясниха ми че имало спец.шишета и аз трябваше да звънна на мъжа ми да ги купи и донесе.Да но първо трябваше да. му съобщя лошата новина и то ПО ТЕЛЕФОНА,политиката на болницата беше такава че не го пуснаха вътре.По принцип е по-спокойния от двама ни и прие всичко така.Каза че след като е нещо поправимо няма защо да се тормозим,че има и по-страшни диагнози.В този момент беше единствената ми подкрепа.Започнахме да се справяме с храненето макар и много трудно,докато по-късно през деня дойде една лекарка и ми взе детето.Каза че щяло да стои при тях и те да го хранят, но аз настоявах аз да си го храня,но казаха че докато не видят че се справям няма да ми го дадат,ако не вземе да качва няма и да ни изпишат.Е соравихме се и ни изписаха 1 ден по-късно от предвиденото.Започвахме да свиваме с трудното хранене,защото моето малко момченце беше голям боец.Не се отказваше,беше упорит.Междувременно ми се обадиха от социалните и ме викаха да ме убеждават да го оставя в дом.Думите им бяха „Нали вече си имате едно здраво момче!!!!“Не можех да повярвам,как беше възможно дори да си го помислят.За нищо на света дори не съм си помисляла да го оставя.Дори за миг.Оперираха го на 11 месеца,Никога няма да забравя тези 2 часа в очакване,безкрайни,тежки.А когато го видях след операцията,с абокат в крачето и зашита устничка(имаше фистули на долната устна),останах безмълвна и обляна в сълзи.Всичко с небцето след операцията е наред,но започнаха проблемите с ушите(по време на опер.му поставиха шънтове но само в едното ухо,поради тесен канал в другото)Няколко пъти събираше гной в ушите и с пълна упойка му я вадиха.Падаха му шънтовете,пак ги слагаха,преди 3 месеца вече окончателно ги махнаха.Нагледахме се на болници,излизане от упойки.Но сега Слава Богу Ивайло е едно здраво момченце,което без дори да ходи на логопед повтаря всичко като едно папагалче.Не ме бива много в писането,но исках да разкажа нашата история,за да вдъхна надежда и кураж на семействата които сега тръгват по този труден път.Ей хора ЗАСЛУЖАВА си заради всяка една усмивка на тези малки ГОЛЕМИ герои.И съм сигурна, че въпреки че Бог им е взел нещо,ще ги дари с нещо повече от другите.И не на последно място искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на проф.Анастасов и целия му екип и на УНГ д-р Гюлев.

Благодаря Ви че Ви има!

Поклон пред това което правите за нашите деца!!!