Още статии
Историята на Живка Петрова Иванова
Дойде време да ви разкажа и нашата приказка… приказка която започна преди 11 години. Преди 11 години,напук на всички и всичко,аз и съпругът ми взехме съдбоносното решение да си осиновим дете…..Когато видяхме Боби за пръв път,той беше на годинка,даже и не чувах какво ми обясняваха „правена му е една операция,предстоят още“ бях хипнотизирана от две…
Историята на Елена Павлова-Харалампиева
Нашият малък принц-животът и щастието ни Човек не може да избяга от съдбата си!Каквото ти е писано,това и ще се случи! В живота има хора,на които всичко им“тече по мед и масло“,без пречки и трудности,нещата се получават и други,които трябва да преминават през различни премеждия,да се борят,за да успяват.Е нашето семейство е от вторите!…
Историята на Силвия Томова
Беше гореща септемврийска утрин и стегната с чанта за болницата се отправих за поредното секцио в болницата в Сливен. Дъщеричката ми, тогава 4 годишна подскачаше около мен, нетърпелива да види братчето си, чакано толкова много. Приеха ме в болницата и на другата сутрин, 26 септември 2012 г. точно в 9 часа проплака моят син. Събудих…
Историята на Айя Йоргова
„Айя, на 15 години. Хората постоянно се питат какво ми е на лицето. Най-просто казано, имам заешка устна, но в доста усложнен вариант. Преминах няколко операции като малка, предстои ми последна след няколко години. Досадно е – шевове, възстановяване. Ако можеше да стане ей така, щеше да е чудесно. Никога не съм се смятала за…
Историята на Ивалена Врачовска
Скъпи приятели, аз не съм много по писането но ето, че и аз реших да споделя нашата история: В горещата нощ на 19-ти срещу 20-ти август 2013 година се роди нашето малко „грозно“ патенце – ХРИСТИЯНА. Белязана от съдбата по необикновен начин(родена с цепка на устна и небце), но истинско малко съкровоще. След раждането и…
Историята на Камелия Йорданова
Аз съм горда майка на 2 палави момченца-братленца,с разлика точно 3 г.и 2 месеца. Малкия ми син Ивайло се роди на 19 май 2013г в Пловдив,в един спокоен и топъл неделен ден.Раждането мина нормално и в 11.25 часа проплака Иво,видях го и веднага погледа ми се спря на устичката му,въпреки че видимо му нямаше нищо.Дори…

