Историята на Митка Илиева

Трудно би било да се опише и пресъздаде ставащото в майчиното сърце, когато на рожбата и има нещо…
Имам две чудесни деца – дъщеря и син! Каката е само с 1,9 месеца по-голяма от Митко.
Ще започна с неговото раждане. Искано и чакано дете, спокойна и безпроблемна бременност, знаейки пола му (който съвпадаше с мечтата ни) и името бе готово още преди да се роди.
Димитър се роди на 16.06.2007г. в 19:40ч., валеше летен дъжд и когато той изплака – през прозореца се виждаха две дъги. Бях щастлива! Най-щастливата и горда майка! Докоснах ръчичката му и го отнесоха да го измият.
След два-три часа аз лежах в стаята, а в детското креватче до мен спеше моят син. Той беше сложен от сестрата да лежи да една страна. Станах и повдигнах моята втора рожба, да я гушна и да и се порадвам. Тогава…видях дясното му ухо. То беше много малко и сякаш залепено към главицата, прехънато, странно… Бях сама в стаята, изплашена и трескаво мислех с детето си на ръце: „Какво му е? Защо на моето дете? Къде съм сгрешила?“. Изтичах до дежурната сестра и позвъних на звънеца, показах, попитах, разплаках се… Тя отговори, че е застъпила нощна смяна и нищо незнае. Върнах се в стаята и позвъних на съпруга си, разказах му, обясних и описах… Дори непомня какво съм му казвала в плача си… В този момент бебето ми се разплака, затворих телефона и го сложих на гърдата си. То засмука лакомо и тогава разбрах, че моят син е избрал точно мен за негова майка, защото съм силна и ще се боря за щастието му, каквото и да става, до последния си дъх!
 Днес, Митко е на 8 год., очаква с нетърпение да започне втори клас. Още преди месец е прочел списъка с книгите за лятната ваканция. Палав и безстрашен, рус и синеок, жизнерадостно дете, пълно с емоции и мечти! Иска да стане пожарникар, когато порасне!
П.П. Митко казва: “ Моето късметлийско ухо ми носи късмет! То е на мама ушенцето и само тя може да го целува!“.