История на И.Д.

История на И.Д.

Няма да можем да цитираме имена или да покажем снимки за илюстрация на този разказ. Но тази история би помогнала на повече хора да разберат, какво означава да си роден с цепнатина на небцето, която е оперирана късно а освен това, твоето семейство те е изоставило по тази причина

В една слънчева утрин и не толкова слънчево ежедневие, очаквах пристигането на поредния си пациент за логопедична терапия. Дете, сега на 17 години, което се отглежда и живее в дом за сираци. На 11 годишна възраст е доведен за първи път, за операция на цепнатина на небцето, която има по рождение. Тогава поради късната възраст е направена опеция и на небцето и едновременно фарингопластика – операция която създава връзка между гърлото и небцето. Така след направената хирургична операция, трябваше да се продължи работа по говора на детето, и с помощта на логопед. Поради смяна на домовете, в които И. е отглеждан, ние се срещаме с него отново едва 6 години след операцията. Установи се, че състоянието на говор му е незадоволително и включихме детето в нашата програма за безвъзмездна логопедична помощ. След 6 месечна работа с мен като логопед, трябваше да се прецени отново дали ще е необходима друга хирургична интервенция или само логопедична терапия. Въпреки че по документи детето е водено с някакава степен на умствена изостаналост, всъщност се оказа, че той е достатъчно амбициран да започне работа с логопед, за да подобри говорните си умения. Срещите ни бяха редовни, приятни и изпълнени с много упоритост от негова и моя страна. Разговаряхме за начина му на живот в поредната институция, за училище, за приятели и свободното време. Желанието му да подобри говорните си умения си проличаваше всеки път на логопедичните сесии. За моя огромна радост, всеки път идваше с усмивка и с желание за работа. Задачите, упражненията и гимнастиката, които му поставях като „домашна работа“, извършваше старателно, въпреки обтегнатата и недружелюбна атмосфера, в която той явно живееше.

При последната ни среща, която беше нашия 7 или 8 урок, аз останах изненадана и силно притеснена, от факта че това дете, което имаше страхотна усмивка, в един момент рухна и се скри. В усилията си да изговаря всеки един звук правилно, да произнася чисто думите и изреченията, той обърна на 180 градуса своите мисли и действия. Предвид трудностите си, той категорично заяви, че желае по-скоро да му се направи операция на небцето. Искаше час по-скоро да бъде опериран, защото смяташе, че това е била основната причина да бъде изоставен. Причината, която го тормози толкова години, причината, поради която неговите връстници злословят по негов адрес и много често е обект на подигравки. В разговора ни аз се опитах да го успокоя, да намеря думи, с които да оборя неговите аргументи, но в този момент той се разплака. Сподели, че заради цепнатината, собствената му майка и баба са го изоставили в дом. Най-близките хора до него са го отхвърлили, отритнали и обиждали с думи, понасял е грубото отношение и нападки от „своето семейство“. В годините в които живее в дом за изоставени деца, въпреки злословията, той е посещавал „родния си дом“ и е помагал на своите близки. Още по-грозна картина се обрисува, когато сподели, че в дома за сираци, в който живее сега, отново е подложен на нападки, обиди, подигравки от децата в дома, и най-тъжното е, че и от възпитателите.

От личен опит знам, че животът в дом за сираци е доста напрегнат, стресиращ, отхвърлящ и депресиращ за всички в него – деца, учители и възпитатели. Мога да си представя колко е свито сърцето му от болка, колко нощи не е заспивал, защото на следващия ден, отново ще бъде подиграван. И днес, И.Д. повтаряше постоянно, че иска да му се направи операция, че това е причината, за да стигне до това положение, че това е причината да го изоставят и да бъде отритнат от всички. Опитах се да му обясня, че понякога животът предлага трудности, с които трябва да се справим и да докажем че сме по-силни от най-силните, че сме по-умни от най-хитрия, че справяйки се с трудностите ние ставаме силни, мотивирани. Справяйки се с препятствията, които живота ни предлага, доказваме че сме по-силни и че нищо не може да ни събори на земята. Опитах се да го успокоя и да изместя мислите му в положителна страна, но той беше категоричен, че не може да се справи с това, да се научи да говори правилно. Отхвърляше всяка една моя стъпка, която правех, за да го накарам да мисли позитивно и да осъзнае, че не важно какво казват другите за външния му вид, за това как говори и за това, къде живее. Той сподели за обидните думи, с които „неговите приятели“ са го нападали, за това, че бил грозен, имал крива уста и не можел да говори. С много думи, убеждения та дори и мълчание, се надявах че съм достигнала до него и че съм го окуражила. В този момент той се бе предал и паднал духом, бе сломил глава и като че ли нищо не бе в състояние да го извади оттам, плачеше и не спираше да повтаря, че трябва да се оперира и че след операцията всичко ще бъде наред и ще може да говори нормално.

Предложих му да се срещне с нашия психолог и нашия хирург, при което той се съгласи. Попитах го дали иска да се върне при родителите си, да живее с тях и да им помага, но той бе категоричен, че при хора, които го подиграват и обиждат, няма място. Предпочитал да живее в дом за изоставени и да помага на тези хора, но не и на своята майка. Казах му, че искам когато идва и си отива от моя кабинет да бъде с усмивка и спокоен, че когато има нужда от разговор аз ще бъда насреща.

Срещата с хирурга даде положителен ефект, тъй като му се обеща, че няма да бъде оставен без лечение независимо, какво трябва да е то, но първо трябва да се положат редовни усилия и не само за няколко сеанса. Със сигурност логопедичната терапия започнала късно може да се окаже най-трудната част от лечението. На този етап всички ние – пациент и лекуващи – ще се постараем да опровергаем твърдението, че при късна операция няма да постигнем отличен говорен резултат.

Повечето хора лесно съчувстват на някой, който има външен недостатък, но когато стане въпрос за говор, нещата се замъгляват, понякога смесват с интелекта или други качества. Въпреки че неразбираемият говор не е сериозен здравословен проблем според експертите от нашите ТЕЛК-ове и НЗОК, всички разбираме, че това е огромен проблем за пациента.

 Макар и с късно начало, с надеждата че никога не е напълно късно , ще направим всичко възможно нашия И.Д. да проговори разбираемо и с лекота да изразява себе си, както всички останали!

Мария Казакова – логопед на АЛА

П.П.: И.Д., пожелавам ти сила, воля и постоянство, за да се справиш с трудностите, в името на твоя по-добър бъдещ живот!