Директна помощ

Директна помощ на деца с вродени цепнатини на устната и/или небцето и техните родители.

Осигуряване на информация

Предоставяме подробна информация за всички етапи от лечението на лицеви аномалии.

Мрежи за подкрепа

Създаване и поддържане на национална родителска мрежа от обучени родители за оказване на взаимопомощ и подкрепа. Поддържане на мрежа от обучени специалисти.

Обучение на специалисти

Повишаване квалификацията на медицински специалисти ангажирани с лечението на лицевите аномалии.

Обучение на специалисти

Повишаване квалификацията на медицински специалисти ангажирани с лечението на лицевите аномалии.

Обучение на специалисти

Повишаване квалификацията на медицински специалисти ангажирани с лечението на лицевите аномалии.

Съществуват различни видове вродени лицеви аномалии. Най-често срещани са цепнатините на устната и/или небцето – 1:700 раждания, кранио или кранио-фасиостенозите – 1:3000 раждания, отомандибуларният синдром (хемифациална микросомия, синдром на първа и втора хрилна дъга) – 1:3500 раждания.

По-редки, но социално значими са изолирана липса на ушна мида, очна ябълка, коси лицеви цепнатини, съдови малформации и др.

Вродени цепнатини на устната и/или небцето

В ранния стадий на бременността отделените части на лицето се се развиват самостоятелно, след което се съединяват. Понякога някои части не се сливат напълно, което определя и появата на цепантина. Съществуват различни видове цепнатини с различна тежест.

Цепнатина на устната

Цепнатината на устната е състояние, при което горната устна не е цялостно завършена. Изглежда, като че ли има разрез на устната. Може да варира от лека резка на червената част от устната до пълното и разделяне по единия или двата разцепени ръба на устната, нагоре до носа. Цепнатината може да бъде едностранна или двустранна, в зависимост от това дали са засегнати едната или двете части на горната устна.
Възможно е заедно с цепнатината на устната да има цепнатина на венеца. Тя също може да варира от лека резка до пълно разделяне на венеца.

Цепнатина на небцето
Цепнатината на небцето се получава, когато горната част на устата (небцето) не се е затворила напълно. Задната част на небцето (непосредствено преди гърлото) се нарича меко небце, а предната част – твърдо небце. Ако прокарате език по небцето си ще усетите разликата между мекото и твърдо небце. Цепнатината на небцето може да бъде от малък отвор в задната част на мекото небце до почти пълно разделение на горната част на устата (меко и твърдо небце).

Макар и много рядко бебе с цепнатина на небцето може да има прекалено малка долна челюст (мандибула) и език, който изпада назад в гърлото, което да довежда до затруднения в дишането. Това състояние се нарича Синдром на Пиер-Робен.

Защо се появяват цепнатините?

Причините за поява на цепнатини не са напълно изяснени. Знае се добре какво се случва, но не се знае защо. Понякога цепнатините се предават по наследство, но по-често се случват без в семейството да има засегнати представители.

Отомандибуларен синдром или хемифациална микросомия или синдром на първа и втора хрилна дъга
Засягат се в различна степен едностранно долната челюст, ушната мида и меките тъкани на бузата, от което страда основно симетрията на лицето. Засягането на ушната мида може да се съчетае с нарушение на слуха на това ухо.

Кранио или кранио-фациостенози

При тези състояния черепните и/или лицеви шевове срастват преждевременно още преди раждането на детето. Това довежда до промени на формата на черепа и/или лицето. Когато са засегнати всички шевове на черепа едновременно, растежът на мозъка може да бъде нарушен. В останалите случаи има само промени във формата и външния вид на главата и лицето.