Родители за контакт в гр. Пловдив

Венета Богданова

Венета Богданова
Венета Богданова е родител за контакт от гр. Пловдив

Аз съм стоматолог и съм запозната с този вид аномалии както и с лечението им. В никакъв случай не мога да кажа че бях подготвена за това като родител! Тревогите от операциите и проблемите са нещо което не са учи, то се преживява!

Христо се роди през 2001г. Той е първото ми дете, но радостта от раждането му бързо премина в тревоги тъй като имаше проблеми с адаптацията и трябваше да остане в кувьоз известно време. Още тогава персоналът забеляза, че излиза храна от носа му след като се оригне. Години по късно се разбра, че има субмукозна цепка на небцето както и недостатъчност на функцията на мекото небце. Моят син е едно от малкото деца, при които цепката е част от множество вродени аномалии и проблеми. Пътят, който извървяхме за решаването им беше дълъг и труден. Оказа се, че има и много сериозен проблем със слуха. Наложи се да го оперираме и в Германия. Сега завърши четвърти клас с четири шестици на външното оценяване! Той е горд батко на две момиченца. Естествено имах много притеснения за следващите си бременности но се радвам, че ги преодолях и имам още две деца!

Ще се радвам да поговоря със всеки, който иска да сподели тревогите и притесненията си!

Email: v.bogdanova@abv.bg
Тел.: +359-887-552-617
Сряда от 
09:00 ч. до 18:00 ч.
Петък от 1
5:00 ч. до 18:00 ч.

Галина Колева

Галина Колева

Забременях за втори път и всички бяхме много щастливи, особено след новината, че чакаме близнаци. Така щастливо и безгрижно си носех бебетата до 7-я месец, когато след рутинен, ехографски преглед установиха, че едното бебе има цепнатина на устната. В този момент се почувствах като поразена от гръм.

Родих в 37–ма г.с. момче (с цепнатина на устната и небцето) и момиче (със синдактилия на дясна ръчичка). Той беше толкова мъничък и хубав въпреки цепнатината. Хранеха го със сонда, тъй като ми обясниха, че тези деца се хранeли по специален начин – не можело да се кърмят или да ядат от обикновено шише. (Хранене при лицеви аномалии)

След като се свързахме с екипа на доц. Анастасов бях 100% сигурна, че сме в най-добрите ръце. Две сестри от отделението, отделиха 45 мин, за да нахранят Росен с биберон, което уж беше невъзможно. Преминали сме през две операции, на устната и на небцето. Вече е на 3 г. и е доста палаво и усмихнато дете, говори много и почти всички думички изговаря правилно, ходи на детска ясла и поне за сега няма някакви проблеми с общуването.

Мога да призная, че през етапите на лечение, през които сме минали до сега едва ли бих се справила без подкрепата на екипа на доц. Анастасов, семейството и не на последно място разговорите и срещите ми с други родители с проблем като нашия. Всички те ми вдъхваха постоянно увереност и сила, че ще преодолеем трудностите. Усетих колко по-лесно е, когато знаеш, че някой вече е минал по този път. Желая от цялото си сърце на всички много сила и смелост, за да преодолеят трудностите и интервенциите, които им предстоят.

Зная колко е ценно да получиш подкрепа от човек минал по този път или просто да има някой да те изслуша, някой на който да зададеш въпросите си, затова аз също съм готова да помогна и споделя опита си, по отношение на хранене, пред- и следоперативен период.

Email: gala_ko@abv.bg
Тел.: +359-887-834-691 (след 17:30 ч. по възможност)

Ваня Петрова

Казвам  се Ваня Петрова, родена съм с едностранна цепка на устната и небцето. Като всички деца с ВЦУН и аз съм преминала през задължителните възстановителни етапи – реконструктивни и естетически операции, логопедични сеанси и ортодонтско лечение.

От позицията на времето и преживяното, мога да кажа, че всички тези моменти се преодоляват и се забравят, но по-трудното е да се справиш с емоционалните проблеми и душевни терзания.

Връщайки се в ранните години на моето детство, спомените ми са за едно отворено за  контакти момиче /както и сега/, което не се е чувствало по-различно от другите, може би защото не съм се възприемала за такава. С навлизането ми в тийнейджърските години и съпровождащите ги промени в моето физическо и психическо развитие, започнах да се променям, започнах все по-често да се оглеждам и сама да си създавам и насаждам комплекси, да се затварям в себе си, да не вървя с изправена глава и да си мисля, че всеки който ме погледне в лицето вижда цепката на устната ми. Поставих началото на една дълга и тежка „борба „ със самата себе, с комплексите които аз си бях създала. Беше ми трудно, защото нямах с кого да споделя това, което ме терзае, не че не са искали, но всички знаем, че когато нещо не е преживяно, трудно би могъл да разбереш другия, съответно да му помогнеш.

Сега, мога смело да заявя, че със собствени усилия успях да изляза победител в собствената си „борба”, и моите противници „комплексите” останаха в миналото. Днес вече вървя с вдигната глава, усмихвам се и се радвам на живота си, на съдбата си .

Винаги съм казвала, че ВЦУН е моята съдба, именно поради което винаги съм искала да помагам на другите като мен. Аз нямам опита на родител с дете с ВЦУН, но имам житейския опит на ДЕТЕТО, на неговите душевни и емоционални преживявания.

Ето защо, преди две години се свързах с АЛА, започнах да посещавам срещите на родители в София и да се опитвам да работя за общата кауза.

Отворена съм към всички, в т.ч родители и деца, които имат нужда да споделят с мен своята болка, притеснения, страхове, а от моя страна мога да разчитат на подкрепата ми във всяко едно отношение.

Ще се радвам да бъда полезна със своя опит, ще се радвам да помогна на повече да се усмихват и радват на живота си!

Email: vany_vpetrova@abv.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*

Дарете сега