Родители за контакт в гр. Пловдив

Галина Колева

Забременях за втори път и всички бяхме много щастливи, особено след новината, че чакаме близнаци. Така щастливо и безгрижно си носех бебетата до 7-я месец, когато след рутинен, ехографски преглед установиха, че едното бебе има цепнатина на устната. В този момент се почувствах като поразена от гръм.

Родих в 37–ма г.с. момче (с цепнатина на устната и небцето) и момиче (със синдактилия на дясна ръчичка). Той беше толкова мъничък и хубав въпреки цепнатината. Хранеха го със сонда, тъй като ми обясниха, че тези деца се хранeли по специален начин – не можело да се кърмят или да ядат от обикновено шише. (Хранене при лицеви аномалии)

След като се свързахме с екипа на доц. Анастасов бях 100% сигурна, че сме в най-добрите ръце. Две сестри от отделението, отделиха 45 мин, за да нахранят Росен с биберон, което уж беше невъзможно. Преминали сме през две операции, на устната и на небцето. Вече е на 3 г. и е доста палаво и усмихнато дете, говори много и почти всички думички изговаря правилно, ходи на детска ясла и поне за сега няма някакви проблеми с общуването.

Мога да призная, че през етапите на лечение, през които сме минали до сега едва ли бих се справила без подкрепата на екипа на доц. Анастасов, семейството и не на последно място разговорите и срещите ми с други родители с проблем като нашия. Всички те ми вдъхваха постоянно увереност и сила, че ще преодолеем трудностите. Усетих колко по-лесно е, когато знаеш, че някой вече е минал по този път. Желая от цялото си сърце на всички много сила и смелост, за да преодолеят трудностите и интервенциите, които им предстоят.

Зная колко е ценно да получиш подкрепа от човек минал по този път или просто да има някой да те изслуша, някой на който да зададеш въпросите си, затова аз също съм готова да помогна и споделя опита си, по отношение на хранене, пред- и следоперативен период.