Често задавани въпроси

В какво се състои лечението на ВЦУН?

(↑ Съдържание)
Водещо при лечението на цепнатините е хирургията, но за да се гарантира правилното развитие на децата с тези аномалии трябва да участват и други специалисти като: ортодонт, УНГ специалист, логопед, специализирана мед. сестра, детски лекар, психолог, генетик.

Лечението не може да бъде едноетапно поради необходимостта от проследяване на развитието на детето. Целта е да има възможно най-малко хирургични намеси, по-кратък престой в болница, възможно най-малко логопедично, ортодонтско или друго лечение и да се постигнат възможно най-добрите резултати.

На каква възраст се оперира устната?

(↑ Съдържание)
Най-често устната се оперира когато бебето е на 2-3 месеца. Операцията се прави с пълна анестезия и продължава около час и половина. Хирургът пренарежда кожата и мускулите на устната без да се налага да се взема кожа от други части на тялото. Повечето бебета се възстановяват бързо след операцията и не страдат много. В първите дни се дават обезболяващи.

Престоят в болницата е с родител и е между 3-5 дни. Обикновено храненето след операция на устната не е проблем. Специализираната сестра или логопедът могат да отговорят на всякакви въпроси относно храненето.

Кога се оперира небцето?

(↑ Съдържание)
В съвременните схеми, операцията на небцето се извършва между 10 и 12 месечна възраст на бебето и обикновено е единствена. Тъканите на небцето се преподреждат без да се използват тъкани от други части на тялото. И тази операция се извършва под пълна анестезия и продължава около час и половина. Престоят в болницата е между 3 и 5 дена. Храненето след тази операция трябва да става с чашка и лъжичка, а не с биберон.

Какви други операции ще са необходими?

(↑ Съдържание)
При цепнатини, при които е засегнат и венеца, обикновено се извършва отделна операция за съединяване на прекъснатите части. Тя се извършва на различна възраст и зависи от подреждането на зъбите. Поради това при някои деца се налага ортодонтско лечение за да може съединяването на тъканите да бъде при вече подредена челюст и зъби. Най-често това става между 5 и 8 годишна възраст, като тогава се преценява необходимостта от присаждането на малко количество собствена кост.

В редки случаи се налага допълнителна операция с цел подобряване на говора. В ранен пубертет или по-късно може да се извърши отделна операция за корекция на носните деформации. В края на растежа може да се наложи операция за подреждане на горната и долна челюст.

Засегнато ли е развитието на говора от цепнатината на устната и/или небцето?

(↑ Съдържание)
Дори и неоперирани, децата с цепнатини на небцето проговарят в сравнително нормални срокове, но говорът би бил носов поради изтичане на въздух през цепнатината на небцето. Поради това специалистите се стремят да коригират небцето преди да се създадат говорни навици.

Какъв ефект е възможно да има цепнатината на небцето върху говора?

(↑ Съдържание)
След операцията за корекция на небцето повечето деца развиват нормален говор. Все пак, в някои случаи деца с коригирано небце, е възможно да имат затруднения с ясното произнасяне на някои звуци, което може да даде отражение на качеството на говора като му предаде назално звучене. В резултат на това някои деца ще имат нужда от помощта на логопед.

На малко деца ще се наложи допълнителна операция за подобряване на говора като се намали количеството на издишания през носа въздух. В ранно детство уменията за комуникация на детето се проследяват редовно и така, със съвети и лечение, проблемите ще бъдат решени възможно най-рано.

Засяга ли цепнатината слуха на детето?

(↑ Съдържание)
Дете с цепнатина на небцето е възможно да има проблеми със слуха без това да бъде забелязано от родителите или семейния лекар. Намалението на слуха се причинява от нарушения свързани с цепнатината на небцето и средното ухо. Поради това преди постъпване в болница за операцията на небцето детето се консултира с УНГ специалист и при нужда той поставя микроскопични тръбички в тъпанчето използвайки анестезията за операцията на небцето. Това налага детето да бъде проследявано от специалист по УНГ, който проверява дали тръбичките са паднали сами и какъв е слухът на детето през целия му растеж. При правилно поведение слухът остава нормален, което е от основно значение за нормалния говор.

Развиват ли се нормално зъбите на детето?

(↑ Съдържание)
При някои деца с цепнатина на венеца нормалното развитие на зъбите може да бъде нарушено. Зъбът, в близката до цепнатината позиция, може да липсва, да бъде завъртян и ли да не е с правилна форма. Понякога се появява зъбче в повече. Възможно е зъбите на горната и долна челюст да се разминават.

При пълни цепнатини на устната и небцето се налага ортодонтско лечение, но при различните деца през различни периоди от растежа. Важно е децата родени с цепнатина на устната и/или небцето, така както и всички останали, да посещават зъболекар от най-ранна възраст. Добре е у децата да се създаде положително отношение към прегледите при зъболекаря. Важно е да се полагат грижи за зъбите, да се почистват старателно, да се избягват сладки неща и газирани напитки.

Какви проблеми с храненето причиняват цепнатините на бебета?

(↑ Съдържание)
Децата с цепнатина на устната обикновено нямат проблеми с храненето. Храненето на гърда и с биберон са напълно възможни.

Новородено с цепнатина на небцето обаче може да има нужда от помощ при храненето. Цепнатината на небцето може да затрудни бебето да създаде вакуум в устата си. Най-често срещаните проблеми са:

  • бавно хранене;
  • поглъщане на много въздух по време на храненето;
  • излизане на храна през нослето.

При правилни съвети някои бебета с цепнатини на небцето успяват да бъдат кърмени. Ако това се окаже много трудно, майките могат да изцеждат мляко и да хранят бебета с биберон. Обикновено биберонът е най-успешният вариант за хранене на бебетата с цепнатина на небцето. Съществуват специални бутилки и биберони подходящи за хранене на бебетата с цепнатина.

Каква е вероятността други деца в семейството да се родят с цепнатина?

(↑ Съдържание)
Вероятността от появата на цепнатина на устната и/или небцето при бъдещи братчета и сестричета на деца с цепнатина се увеличава. По най-общи данни шансовете да се роди второ бебе с цепнатина са около 1 на 30 срещу 1 на 700 като цяло за населението. При все това, за да се установи рискът за всяка конкретна ситуация трябва да се направи консултация със специалист генетик. Той ще проучи медицинската история на двете фамилии и ще каже каква е статистическата вероятност. Тя зависи и от вида и тежестта на цепнатината на първото дете. Рискът от поява се увеличава ако повече от един член на семейството има цепнатина.
Много генетични проучвания се провеждат относно причините за поява на цепнатина на устната и/или небцето. Известен напредък има при определянето на това какво се случва при някои видове цепнатини. Има предположения, че приемането на големи дози фолиева киселина от „високо-рисковите” групи може да предотврати появата на аномалията.

С какви проблеми се сблъскват децата с цепнатина на устната и/или небцето в училище?

(↑ Съдържание)
Учителите трябва да знаят, че детето може да има затруднения със слуха, които да се отразят на концентрацията му и трябва да положат допълнителни усилия, за да задържат вниманието му. Специалистите са установили още четири области, в които детето може да има нужда от подкрепа.

Понижена самооценка.

(↑ Съдържание)
Понякога, тъй като изглежда по различен начин, заобикалящите го хора имат занижени очаквания от детето – социални и интелектуални. Ако детето повярва в техните очаквания то също ще има занижена самооценка.

Обект на дразнене и кавги.

(↑ Съдържание)
Роденото с цепнатина дете може да бъде обект на закачки и кавги поради това, че изглежда и звучи различно. Възможно е трудно да се сприятелява, да не говори много в клас и на площадката за игри. Това може да го накара да се затвори в себе си. Други деца пък стават агресивни, за да се утвърдят.

Отсъствия.

(↑ Съдържание)
На децата с вродена цепнатина на устната и/или небцето се налага да отсъстват от училище, за да отидат на консултация или да бъдат оперирани. Това разстройва училищния им живот и им създава напрежение, за да са в крак с материала. Безпокойството, че ще бъдат забравени от приятелите си, притеснението какъв ефект върху начина, по който ги приемат съучениците ще има промяната във външния вид или говора след операцията са често срещани сред децата.

Проблеми с комуникацията

(↑ Съдържание)
Дете, което не успява да накара хората да го разбират може да стане изключително настойчиво в усилията си да комуникира. Може да стигне до физическа агресия. Възможно е учителите и другите деца да не разбират, че това поведение е породено от простото желание да общува.

Как могат учителите да помогнат?

(↑ Съдържание)
Важно е все пак учителите да поддържат връзка с родителите на децата с вродена цепнатина, които могат да изпитват притеснение да споделят проблемите си. Ако учителите са предупредени за отсъствията на децата свързани с лечението, ще знаят за евентуалните последици, които могат да повлияят изявите на детето в училище. Децата могат да бъдат особено уязвими в началото на учебната година, когато учителите и съучениците са нови. Ако детето бъде подпомогнато с пропуснатия учебен материал ще бъде по-малко притеснено да не изостане.

Как могат учителите да помогнат при проблеми с говора и слуха?

(↑ Съдържание)
Възможно е децата родени с цепнатина периодично да имат проблеми със слуха поради задържането на секрет в средното ухо. Намалено внимание, повтаряне на въпроси, влошаване качеството на говора са признаци за проблеми със слуха. Необходимо е децата да бъдат насърчавани да говорят пред класа, да участват в дебати, да четат на глас. В някои случаи трябва да се обмисли как да се проведе устното изпитване на децата.

Какво могат да направят учителите, за да предотвратят дразненето от страна останалите деца?

(↑ Съдържание)
Обикновено децата реагират на различието без страх и притеснение. Дразненето, наричането с различни имена може да бъде избегнато като се обясни проблема. Ако това се направи, когато самото дете отсъства, учителят може да обясни на класа колко смело и силно е то. Да накара децата да си представят как биха се чувствали ако им се налагаше да се справят едновременно с честите посещения в болницата и с домашните работи.

Какви помощи получават децата с вродени лицеви аномалии?

(↑ Съдържание)
Повече информация може да прочетете в тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*

Дарете сега