Хранене при лицеви аномалии

Въведение

Помощ при храненето
Помощ при храненето

При децата с цепнатини на устната и небцето са налице неправилно заловени мускулни групи и наличие на патологични отвори променящи вакуума в устната кухина, което довежда до различни по степен затруднения в храненето, дишането, слуха и говора.

Съществуват неверни твърдения, че децата с подобна аномалия нямат сукателен рефлекс и не могат да бъдат кърмени. Поради комуникацията между устна и носна кухина, съществува и неоправдано голям страх от аспирация. Всичко това, съчетано с липсата на познание за същността на проблема води до неправилен подход в първите грижи след раждането, свързани с храненето на тези деца. В настоящия момент в нашата страна липсва протокол за оценка на храненето на деца с цепнатини на устната и/или небцето. В 80%от случаите с цепнатини в България се поставя назогастрална сонда веднага след раждането, без да са проучени възможностите за нормално хранене.

Бебетата с цепнатина на устната и/или небцето имат по-специални изисквания към храненето, но това не означава, че не могат да бъдат хранени нормално т.е. кърмени, хранени с биберон или лъжичка. Всяка майка и всяко бебе са уникални, така че не е възможно да дадем точни и единни правила за следване в храненето. Важно е избраният метод на хранене да доставя удоволствие на детето и на майката. Изборът на подходящ и безопасен метод на хранене трябва да бъде определен с помощта на специално обучена медицинска сестра.

Начини на хранене на деца с цепнатини

Децата с цепнатина само на устната успешно могат да бъдат кърмени. Понякога това се постига трудно, но не трябва да забравяме,че здравите деца също могат да имат трудности при кърмене. Сученето има редица предимства за развитието на лицевата и устна мускулатура и оттам на говора. Доказана е и по-малката честота на серозни отити при кърмените деца, вероятно поради по-добрата функция на мускулатурата на небцето. Не на последно място е положителното въздействие от контакта между майката и бебето, който не е опосредстван от бутилки и биберони. Често майките се страхуват да кърмят и прибягват до изкуствено хранене, независимо от доказаните качества на майчината кърма.

Биберон NUK
Биберон NUK

Когато кърменето се оказва невъзможно, най-често при деца с цепнатини на небцето или комбинирани устна и небце, храненето може да се извършва с мек биберон, чиито отвор позволява млякото да изтича на капки, а не на струя. Дупката на биберона не бива да е отпред, на върха, а отстрани. За целта са разработени специални биберони, които покриват цепнатината, а също и меки шишета, които с нежно и ритмично притискане позволяват изливането на млякото в устната кухина. Използването на меките шишета се препоръчва само тогава, когато е наличен рефлекс за повръщане, в противен случай храненето с тях крие риск от аспирация.

 

Биберон NUK
Биберон NUK

Продължителността на хранене също има важно значение. Ако то продължи повече от 35 минути (независимо дали е кърмене или с биберон), детето разходва много повече калории необходими за растежа му. Както при здравите деца,така и при деца с лицеви аномалии позата по време на хранене е изключително важна. Бебето трябва да е полу-изправено, с добре облегнато гръбче.

Когато бебето е с цепка на небцето, често храната излиза през носа. Случва се не само при хранене, а и след оригване или при наличие на рефлукс и повръщане. Това не само създава неудобство, а и носи риск за здравето. Влизането на мляко в Евстахиевите тръби води до чести инфекции на средното ухо. Ето защо позата по време на хранене е от изключително значение.

Нормално положение на бебето при хранене
Нормално положение на бебето при хранене

Храненето с лъжица също има своите особености. Храната не трябва да се изсипва на средата на езика. С лъжичката се натиска езичето и с леко завъртане се изсипва храната настрани, към бузката, извън венеца. В противен случай има риск от аспирация.

Сондово хранене се налага само в случаите, при които децата нямат рефлекс за повръщане. Това, най-често се случва при синдром на Пиер-Робен. В тези случаи, поради анатомичните особености, е много трудно да се оцени наличието на такъв рефлекс в първите дни след раждането.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*

Дарете сега