Лечение на пациентите с вродена цепнатина на устната и небцето

Съществуват различни схеми за лечение на вродените цепнатини на устната и/или небцето. Протоколът за лечение, който е описан по-долу е най-често използвания в Европа.

Снимките по-долу показват, че проблема е решим. Няма място за отчаяние.

Пренатална диагностика

През последните години и в нашата страна се появиха единични случаи на пренатална диагностика на деца с цепнатини на устната. В развитите страни това е рутинна практика и в такива случаи екипът се среща със семейството, обяснява основните медицински аспекти от лечението, а психолог може да окаже помощ на семейството при нужда (виж още).

3-та седмица след раждането

При първата среща на пациента и семейството с екипа се изработва конкретен терапевтичен план. На този етап е желателно участието на психолог, който да помогне на семейството да преодолее първоначалния стрес. При трудности с храненето е добре да участва и специализирана медицинска сестра (виж още). При някои деца се налага и консултация на родителите със специалист по клинична генетика. Тя може да се наложи и в по-късни периоди от живота (виж още).

Хирургично лечение

Хейлопластика

Така се нарича операцията за затваряне цепнатината на устната. Извършва се на 1-3 месечна възраст. При двустранни цепнатини с тежка протрузия (изпъкване на средния фрагмент на горната челюст) операцията се прави възможно най-рано с цел предотвратяване на колапса на фрагментите и ротацията на премаксилата (средния фрагмент на горната челюст). При тези случаи се комбинира хейлопластиката с гингивопериостопластика (операция на венеца). С цел проследяване на резултатите от оперативните интервенции се правят фотоснимки и се взима отпечатък на горна челюст.

Уранопластика

Така се нарича операцията за затваряне цепнатината на небцето. Извършва се на 10 месечна възраст. С цел проследяване на резултатите от оперативните интервенции се правят фотоснимки и се взима отпечатък на горна челюст. Отпечатък от горна челюст преди операция и фотоснимки. УНГ контрол и евентуално лечение с поставяне на шънтове в тъпанчетата.

Съвети от логопед към родителите

1 г. – 2г.3 м. – 3 години
Превенция на патологични говорни навици (виж още).

УНГ контрол

3 – 6 години
Специализирана, индивидуална логопедична терапия.

Хирургично лечение (корективен етап) – корекция на устна и/или небце, фарингопластика. Затваряне на алвеоларната цепнатина (гингивопериостопластика) с предварително ортодонтско лечение за експанзия на горната челюст.

УНГ – контрол

6 – 9 години
Ортодонтско лечение – подвижен пластинков апарат за разширение на горна челюст и коригиране на ротация и наклон на горни резци.

Хирургично лечение – при необходимост (8-9 години, преди пробива на кучешките зъби) чрез костна трансплантация.

Логопедичен контрол и при необходимост терапия.

В този период често се налага и участието на психолог и социален работник.

10 – 18 години
Пубертетът е също период, през който се налага участието на психолог (виж още).
Хирургично лечение (естетичен етап). Корекция на белези преди или след пубертета. Ринопластика. Ортогнатична хирургия – корекция на зъбно-челюстни деформации (при необходимост в края на растежа).

Логопедичен контрол и при необходимост терапия.

Краниостенозите и краниофасиостенозите са с честота 1:3000 раждания. Поради преждевременно затваряне на черепни и лицеви шевове, освен деформации на лицето и черепа е налице риск за повишено вътречерепно налягане, атрофия на мозъка, загуба на зрение, дихателни смущения. Хемифациалната микросомия или отомандибуларния синдром се среща с честота 1:3500 раждания. При тези състояния лечението също е мултидисциплинарно и в последно време широка популярност придоби лечението с дистракция и липофилинг.
Схема за оперативно лечение при отомандубуларния синдром или двустранна агенезия на долната челюст, синдром на Тричър Колинс:

  1. В неонатален период – при много тежки форми с дихателни смущения – дистракция, назофарингеална сонда, операция по Делорм.
  2. Около първата година – комисуропластика, корекция на лека форма на микротия.
  3. При тежки форми – първи протокол на дистракция към 6-7 години, втори и трети протокол към 12 и 15 години. В края на растежа – ортогнатична хирургия или костни трансплантати при Тричър Колинс.
  4. Корекция на анотия – след 12 годишна възраст.

Косите лицеви цепнатини са 15 вида според най-широко приетата класификация на Тесие, която ги разделя според определена ос в центъра на която е орбитата. Хипертелоризмът представлява цепнатина 0-14 по тази класификация, както и медианните дисрафии –назоетмоидалните менингоцелета.Сложността на проблема наложи създаването на мултидисциплинарни центрове за краниофациална хирургия и европейски програми, в които сме включени и ние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*

Дарете сега