Историята на Силвия Томова

Беше гореща септемврийска утрин и стегната с чанта за болницата се отправих за поредното секцио в болницата в Сливен. Дъщеричката ми, тогава 4 годишна подскачаше около мен, нетърпелива да види братчето си, чакано толкова много. Приеха ме в болницата и на другата сутрин, 26 септември 2012 г. точно в 9 часа проплака моят син. Събудих се от упойката с думите: „Здраво ли е бебето?“, а сестрите ми казаха, че имам „напълно здраво момченце без никакви проблеми“. Тогава разбира се поисках да го видя. И те без да ме предупредят донесоха моето момче. Замаяна от упойката и болката след операцията, аз погледнах към малкото вързопче. И тогава светът ми се срина. Срещу мен стоеше с огормна черна коса, малко човече с голяма червена дупка от лявата страна на устата. Не знаех какво се случва. Думите „напълно здраво бебе“ кънтяха в главата ми, а очите ми виждаха нещо, което не беше наред, а аз и представа си нямах какво е. Тогава се появи неонатоложката, която каза, че детето е родено с цепка на устната, което е поправимо и най-важно от всичко било, че няма цепка на небцето. Така аз започнах да си повтарям, че това е най-важното. Избухнах в плач и не знаех защо се случва това ужасно нещо, точно на мен. Къде сбърках? Пиех фолиева киселина, витамини, не пуша, не пия, хранех се здравословно, по-голямото ми детенце беше съвсем здраво. Наистина не разбирах. По-късно, дойде съпругът ми, на който беше казано, веднага след раждането, че не може да ни види, и че трябва да говорят с него за нещо много сериозно. И разбира се, в съзнанието на мъжа ми, се загнездва мисълта, че или аз, или бебето е умряло. Но това не беше цялата неадекватност в тази болница. 
Малко по-късно същият ден дойде отново неонатоложката да ми съобщи, че е захранила лично бебето със сонда. И аз идея нямах какво е това нещо и само си представях как тормозят с някакви тръби моето малко детенце. Тогава попитах: „Нали най-важното е, че няма цепка на небцето?“ И в отговор получих най-разпаленото „Как ще няма, разбира се, че има, и цепка на устната, и цепка на венеца и цепка на небцето има. Следващите 20 години ще имате проблеми – проблеми с говора, с храненето и с външният вид. Да! Много проблеми ще имате!“ 
Тогава светът ми се срина за втори път. Сега вече наистина исках да ме погълне земята и да изчезна. Моят съпруг вече знаеше какво се е случило и беше започнал с търсенето на информация в интерент за нашият проблем. И не след дълго открил Професор Анастасов и неговия екип. Веднага се обадил в Пловдив и имахме дата за консултация само 3 седмици по-късно. Следват низ от кошмарни моменти в болницата, които включваха моето отделяне от детето. На всички майки децата се водеха при тях, моето не. А аз копнеех да прегърна малкото момченце, така белязано от бог. Не ми даваха до го видя, нито да го нахраня, защото не искали да плашат другите майки с моето бебе. А аз умирах от притеснение, че ще се прибера вкъщи и няма да знам как да го храня, защото вече знаех, че той не е като другите деца. И чудо! Тогава дойде главната сестра от неонатология и ми показа как се храни бебето с цепка. Тя ме попита знаем ли за Пловдив и професор Анастасов и ме успокои, че всичко е коригируемо, и че професорът ще направи чудеса за нас. Господ изпрати тази истинска и добра жена при мен. С усилия и молби от страна на свекърва ми, слава Богу се съгласиха да ме пускат при бебето и от този ден аз имах грижата да е нахранен. Седях със шишето час подир час и моят гладник изяждаше всичко. Така един ден ме попитаха как се казва бебчо. В този момент всички варианти като име се изпариха и от устата ми се чу: Мартин. Бога на войната! Защото моят Мартин щеше да има много битки пред себе си и да излезе като победител. След като се прибрахме от болницата се опитах да го кърмя и въпреки цепката той успя и да засуче. Нещо, което моето „завършено“ момиченце преди това не беше успяла да направи!
Следват много напрегнати моменти, изпълнени с много грижи и мило, състрадателно отношение от целият екип на професор Анастасов – д-р Гюлев, и Нели, и Пепи и всички сестри и доктори в отделението. На 2 месеца професор Анастасов оперира устничката и венеца на Марти, а на 10 месеца коригира небцето. Абокати, системи, шънтове и кашони на ръцете изпълниха тази първа година от нашият нов живот, но с помощта на професор Анастасов и целия му екип, моят Мартин е почти 3 годишен, изглежда като другите деца и говори отлично без намесата на логопед. Благодаря на Господ за прекрасният син, който ме научи, че мога да се справя с всичко, и да благодаря всеки ден на съдбата за това, че на нас се падна такъв незначителен проблем и че ни срещна с толкова сърцати, грижовни и истински хора – професор Анастасов и екипът му! Прекланям се пред Вас, вашата отдаденост и Ви благодаря от дъното на душата си, че Ви има и че връщате животът на всички семейства като нашето!