Историята на Величка Величкова-Костова

 „ Следващия път ще попитам доктора дали може да оперира моето ухо и да го имплантира на Калоян!“ – това са думи на съпруга ми, които аз никога няма да забравя. Но да започна от самото начало… Калоян е синът ми, роди се през един много слънчев зимен ден преди малко повече от година. Оказа се, че той е с вродена аномалия на лявото ухо, което беше истински шок за мен и за всички около мен. За мен той беше перфектен и първите няколко дни се опитвах да обясня на всички, че просто ухото му е малко изкривено, може би някой хрущял е счупен или нещо такова. Прекарвах часове в оглеждане на малкото и деформирано ухо и се опитвах сама на себе си да обясня, че ей тук само малко трябва да се оперира и малко тук и ще се оправи… Една мисъл обаче не излизаше от главата ми, постоянно се чудех дали само моето бебе е родено с тази аномалия и дали има и други деца. А аз дори не знаех какво точно му е на моето бебе, защото никой не ми казваше нищо. За щастие никой от персонала в болницата не спомена за оставяне в дом или друга такава институция, което дори и за секунда не можех да си помисля. Но за сметка на това един УНГ специалист, дошъл на консултация след моите хилядни молби, заяви след един бегъл поглед от разстояние, че „ това дете най-вероятно е глухо и сигурно му има и нещо друго, защото тя природата по този начин ни показва, че има някакъв проблем, а може и да не е само един“! Докато все още бяхме в болницата, разбрах за проф. Ю. Анастасов и екипа му и отделението по лицево-челюстна хирургия и четири дни след изписването ни ги посетихме за консултация. Д-р К. Гигов и професорът успяха да ни успокоят и да отговорят на всички наши въпроси, за което съм им много благодарна! Най-важното, което успях да разбера беше, че не аз съм виновна за състоянието на сина ми! Разбрахме, че не само Калоян е роден с „малко ухо“ и че в България и в други страни има много други дечица. Отне ми много време, но успях да се запозная с родителите на други деца, родени със същия синдром – Микротия и Атрезия! Единственото, което не бяхме направили до този момент бяха изследванията на слуха, защото трябваше да порасне малко. След като направихме изследванията разбрахме, че той чува нормално и това за мен беше най-важното! Калоян в момента е едно много здраво, весело и енергично дете – постоянно е усмихнат, обожава музика и танци, говори много, макар и нищо да не му се разбира и има много приятели. А когато някое дете ме попита „какво му е на ухото“ аз отговарям, че това е неговото специално малко ухо и му носи късмет. И да, и аз бих се подложила на операция, за да имам малко ухо като неговото или пък ако може бих му дала моето, за да има той две нормални уши!