ЛОГОПЕДИЧНИ НАСОКИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ГОВОРНИ НАВИЦИ ПРИ ДЕЦА С ВЦУН

(10м. – 2г. 6м./3г.6м.)

Говорна терапия

Терапия на говорните нарушения при деца с цепнатини, са свързани с насочване на издишната струя към носната кухина по време на произношение на оралните звукове и контрол на положението на езика и развитие на слухово внимание. В тази възраст терапевтичните методи се провеждат ежедневно под формата на игра,за да може детето да се научи да контролира въздуха през устата,налягането върху устни, бузи и език.Успешната терапия зависи,не само от логопеда ,но и от мотивацията и помощта на родителите в логопедичното лечение. От значение е близките на детето да се опитват да разбират речта му, да го стимулират и подпомагат.

Фиг. 1	Фиг. 2
	Фиг. 4, 5 и 6

Насочването на въздушната струя към устната кухина –игри:

Нарушеният баланс между вдишване и издишване при децата с ВЦУН води до неясна и неправилна реч. Правят се подходящи дихателни упражнения за развитие на коремния тип дишане,за удължаване на издишната въздушна струя и насочването й към устата, както и за осигуряване на нейната плавност. Детето може да бъде стимулирано да издухва различни предмети. В началото то може само да слуша, след това да се опита да повтори, не се стремете към незабавно точно възпроизвеждане на звуковете – артикулационният апарат се развива постепенно и индивидуално. Работи се върху диференциране на издишната струя през устата и издишане през носа, нос-уста, уста – уста,нос-нос. Правилното устно издишване при отпуснат корен на езика премахва носовия оттенък.

Упражнения за насочване на издишната струя:

свещи (фиг. 2,4), издухва перца, памуче,сапунени мехурчета, парчета от салфетки, обли моливи, играчки,водна топка, надуване на хармоника, триола, различни свирки, надуване на балони, да прави мехурчета със сламка в чаша вода (фиг. 5) ,надуване и хлътване на бузи, игра «Кораб и вятър» ,дълбоко вдишване и издишване последователно през носа и устата, опит да свири с уста, гасене на „вълшебни“ свещи, хартиени корабчета във вода, топче пинг-понг да се духа от детето и родителите, един към друг, и към определена цел, хъркане като спящ човек,мирис на цвете,без да се напрягат раменете и шията.

Правилното речево дишане помага за формирането на правилен звук, създава условия за поддържане на говор с нормален обем,ясни паузи и интонационно изразяване.

2. Детето да се научи да:
надува и хлътва бузи, да прави движение за целувка, да имитира бръмчене на мотор, или звука на парен влак, да прави „шшшшшът”, да свири с уста.

3.Упражнения за мекото небце:
да имитира покашляне,  хъркане,  змия „ССССС“, грачене на гарга „Га-га-га“, гълтане на капки вода, пиене на течност от сламка и гаргара, произнасяне на „Е-И”-песенно.
4. Артикулаторни упражнения:
Движения на език, устни: изплезване, ляво-дясно,облизване, конче,фунийка, кръгче, усмивка, имитиране на дъвкане, отваряне и затваряне на устата.
Тези упражнения се придружават от притискане с пръсти нослето на детето, в началото от родителите, докато детето свикне само да прави това/ фиг. 8/

Фиг. 7	Фиг. 8

 

Развитието на слухово внимание е свързано със стимулиране реакцията на детето към играчки, издаващи различни звуци, препоръчват  се говорни стимули и игри, звънчета, звуци от ежедневието с различна височина и от различни посоки, по-късно с различаване на звукове, като „П” от „Б”, „Т” от „Д”¸ „С” от „Ш”, “К” от “ Г” и т.н.
Едновременно с развиващите упражнения на артикулационните органи, можете да играете различни игри под формата на въпроси,които задавате, а то се опитва да отговаря:
-“Му-му-у” – кой мучи?, “Мяу-мяу” – кой дойде, А кой се е скрил и писука “пи-пи-пи”?, “Ко-ко-ко” – а сега кой е?, “Ква-ква-ква” – а кой е това?, “Ку-ку, ку-ку” – този глас на кого е?, “Тик-так, тик-так” – а това какво е?.

Звуков материал е съобразен с особеностите на говорните нарушения при този вид аномалии. Започва се от “П”, “Т”, “К” в комбинации  с  гласни А, О, Е, И, У, преминава се към “Б”, “Д”, “Г”, в комбинация от срички. Изговарянето на тези звуци  е свързано с поддържането на определено количество въздух в устната кухина, затова е необходимо притискането на нослето с пръсти докато се произнасят. Изговарянето им може да бъде стимулирано с въпросите:
-“Как прави патето (па-па), пиленцето (пи-пи)?”влакчето (пуф-паф) ,”Кой е този? (тати)”, “Коя е тази? (кака)”, “Как прави часовника (тик–так), кучето(бау-бау), аганцето (бе-е-е)?”, съкратените имена на близките, заобикалящи детето и т.н. За стимул се използват и играчки, картинки, кукла, зад която говори възрастният, но детето подражава на куклата.

Формирането  на  проходност   е   свързано   с корекция на неправилното  положение и неточните движения на езика. Детето се опитва  образува “фунийка” с езика си. За целта е необходимо да се  използва  сламка,  около  която,  в  началото пасивно  се повдигат страничните части на езика (фиг.9). Целта е това положение да  се  използва  при правенето  на  мехури  в чаша с вода и издухване на
леки предмети, играчки, а не само  сламката да е  между устните.

За стимулиране двигателната активност  на  езика  се  използват различни  движения  в  устната  кухина  (“Хайде да разходим езика…” “Хайде да научим  езика  да  те  слуша”) – връхче  към  лява буза,  към  дясна буза (“Бонбон”) и извън нея – насочване връхчето му нагоре, надолу, в ляво, в дясно, ”облизване” на горна устна, на долна устна, в кръг със смяна на посоките, задържане на езика между зъбите и насочване връхчето му нагоре, надолу, конче,часовник, лопатка, остър език,език между зъбите и се притиска леко,издърпване назад и изтегляне напред на езика.

Фиг. 9	Фиг. 10

За изграждането на тези навици и контролиране на положението на езика,става успешно след 1г.8м.-2г. Родителите трябва да знаят ,че не винаги детето ще има желание да прави упражнения,затова трябва да ги  провеждат  под формата на игра и когато детето  е концентрирано,като се следи за точност на изпълнение.